Нашият свят за двама беше твърде кратък, за да съм по точна само 9 месеца. Тъй като със съпруга ми се познавахме, но нямахме преди това връзка. Той живееше в Испания и ми предложи да дойда при него за да живеем заедно. Решението си беше доста трудно, защото директно започваме с живот на семейни начала в друга държава (аз не знаех език и тук далеч от родители и приятели). И по този начин животът и на двама ни се обърна на 360 градуса. Дойдох при него на 12.10.2006 година и най - голямата промяна в живота ни последва едва седмица - две след това. Между 20 и 25 октомри забременях и така нашият живот се обърна на още 360 градуса в период от 2 седмици. В мечтите ни не влизаше израза „ние двамата", а „ние тримата". Започнах да чета в интернет всичко за бременността и бебето и ми изглеждаше лесно, но уви. На 13.07.2007 година ( в петък) с 5 дена по рано от термина се роди нашето момченце. С характер от самото си раждане. Мислехме си, че ще е лесно, както е описано в книгите, но не беше така. Той ни научи да се съобразяваме с него и ни показа кой командва в къщи :) Майка ми дойде, когато се роди Емо за един месец (за което съм и много благодарна, тъй като в началото за майката е труден възстановителния период) и от там до ден днешен се оправяме сами. Съпругът ми много ми помага както с детето, така и в домакинството. Сега животът ни е много по интересен и динамичен. Емо вече е на 1 година и 9 месеца и с всеки изминал ден научаваме нещо ново от него. Всяка сутрин се събуждаме с целувка и усмивка и всяка вечер си лягаме със същия ритуал. Когато гледаш блещукащите от щастие очички на детето си, твоето щестие е неописуемо. Тази промяна в живота ми за това кратко време си заслужаваше и ако мога да върна времето назад пак искам същата съдба. Моите двама мъже ме направиха най - щастливата жена на света. Пожелавам на всеки да изпита това щастие.