Емо се роди на 13.07.2007 година (петък) и тогава си казах: "на фатална дата какво ли ни чака занапред?" И тогава се започна едно шест месечно безсъние. Плачеше денонощтно без причина единствено се успокояваше, когато беше в мен. Не искаше нито баща си, нито бабите, абсолютно никой и нищо не можеше да го успокои освен прегръдката на мама :) Това, колкото ме радваше, толкова и ме тормозеше, защото безсънието ме съсипваше. Имах моменти, в които не съм имала сили да го държа и съм заспивала седнала на дивана с него. Така продължи до шестия месец, тогава той започна да сяда, да се заиграва и проблема ни остана само за през нощта. На 9 месеца започнаха да му излизат зъбки и този кошмар се повтори, тогава се научи да се качва на леглото и на фотьойла и да слиза от там сам (и в тези моменти моите ръце си почиваха от него). Бях винаги с камерата и фотоапарата в ръка, за да може като порасне да се гледа, какъв спортист е бил като бебе :) Тогава започна да иска бабите и дядовците и да си играе с по - големите си братовчеди. Вече е на 1 година и 10 месеца , разбира всичко което му говорим (когато иска нещо го казва с една дума, защото все още не може да съставя прости изречения от две думи) и обожава да гледа реклами. Много помага на мама в готвенето, чистенето, когато пускам пералнята ми носи праха за пране и ми подава и омекотителя (и аз му се карам защото не искм да пипа препарати, но не ме слуша). Все още не може да заспива сам, когато му се спи ни дърпа за ръка и казва "НАНИ НАНИ". Веднъж, когато го преспивах на обяд съм заспала с него и като се събудих него го нямаше. Беше станал и с помощта на стола си беше извадил от шкафа един пакет сухари, които беше нагризал и нарошил (за белите е номер едно, много му се отдават :) Всеки ден сме на парка и вече си имаме много приятели на неговата възраст, но за съжаление не могат да се разбират много. Говорят си на техния език и всяко дете иска всичките играчки за себе си. Емо много обича да се пуска на пързалката и да го люлям на люлката. Сега като го гледаме с баща му и казваме, кога порасна толкова бързо и неусетно, като че вчера се роди. Времето лети неусетно. Всеки изминал ден с него е едно приключение за нас изпълнено с много емоции.