Здравейте, с моя съпруг се запознахме през 2001 година. И двамата работехме на автогара "Родопи" в Пловдив. За съжаление не мога да кажа, че сме имали връзка, излезнахме няколко пъти и още преди да сме се опознали той замина за Испания при брат си и снаха си. И от тогава всеки пое своя път до 2006 година. Тогава започна да ми се обажда по телефона (не си беше изхвърлил домашния ми телефон :) и така цяло лято имахме телефонна любов. През септември си дойде да си сменя паспорта и през двете седмици, в който беше тук бяхме неразделни. Имах чувството, че не съм го познавала преди. През тези години в него имаше огормна промяна. Предложи ми брак, но аз му отговорих, че не мога да се омъжа за човек, който не съм виждала от толкова време и с който не съм подържала никакъв контакт и тогава ми предложи да замина при него и да живеем заедно. При което аз му казах, че ще си помисля, след което той трябваше да си замине. И от там всяка вечер продължихме с телефонната си любов. Незнам с каква смелост тръгнах съвсем сама , в друга държава, без да знам език при човек, който не съм познавала достатъчно добре. Отидох през октомври на 2006 година, там живяхме само двамата, беше като приказка. През почивните дни излизахме и се разхождахме, показваше ми забелижителностите на тази толкова красива страна. Когато имаше дълги курсове, тъй като той там работеше като шофьор на камион ме взимаше с него и така пообиколихме почти цяла Испания. Много често си правеше с мен шега че карам един голям меден месец :) Любовта ни беше толкова пламенна и силна, че Господ ни дари с детенце по - рано от колкото очаквахме. Само 9 месеца след моето заминаване вече държахме нашето момченце в ръцете си. Тези месеци бяхме неразделни идваше с мен на прегледите, след което присъстваше на цялото раждане. Докторите му дадоха да сложи на детето първия памперс, както и да го гушне преди мен. Очите ни сълзяха от щастие. Сега момченцето ни е на 2 години и 7 месеца и нищо не се е променило между нас. То засили любовта ни още повече и дори вече иска братче :) Винаги съм си мислела , че ще се омъжа за човек, с който ще имам дългогодишна връзка, за мен така набързо нещата са ставали само по филмите. Е явно аз съм главната героиня от този филм и се чувствам прекрасно. На всеки пожелавам такава любов като нашата. Колкото и парадоксално да звучи - Аз намерих моята истинска любов...