Миналата година, когато Емо навърши 2 години решихме да го пуснем на ясли. Оправихме всички необходими документи и изследвания и дойде и този важен за всички ни момент. Тогава той не можеше да говори добре само разбираше и аз се притеснявах как ще го рабират, когато иска нещо. Заведох го първия ден и лелите ми дадоха закуската аз да го нахраня, но след това идваше момента той да влиза в групата и се започваше един голям рев. Взимаха ми го буквално от ръцете, след което аз излизах и започвах да обикалям и да броя часовете до обяд, за да си го прибера. Имах чувството, че това е един голям кошмар и само се молех по бързо да свърши. И чудото стана само след две седмици Емо спря да плаче и започна да се радва, че ходи на градинка. Тогава започнах да го оставям по цял ден. Там той си намери свои приятелчета, научи песнички, научи се да се храни сам, да се облича и обува (това е нещо, което повечето деца на 2 години не могат сами). Но...това опасно НО, без което не можем. Само след два месеца започна едно много сериозно боледуване и много чести отити, от които се наложи да му извадим третата сливица на 2 години и 5 месеца. Започна се една седмица на ясли, 2 в къщи и така почти цяла година. Това лято специалист УНГ ни каза, че се налага операция на тъпанчето или другия вариант е да го спра от детските ясли, за около 4 месеца. И ние го отписахме. Но на Емо толкова много му харесва да ходи на градинка, че цяло лято ме питаше, "Аз кога ще фодя на градинка? Децата плачат за мен. Искам да ме заведеш при леля Русева (любимата му г-жа в яслите)". И аз все му казвах "Сега е лято и градинките са във ваканция, като свърши ще ходиш и ти". Но дойде септември и всички тръгнаха на училище, а той непрестанно ме питаше '"Аз кога ще тръгвам? Всички започнаха училище. Аз ще ходя ли при леля Русева :) " И аз му казах "Не при леля Русева не може там са само малки деца, ти вече си голям и ще ходиш на друга градина с други г-жи и лели". И така на 20-ти септември решихме да го пуснем. Еуфорията беше голяма, стана рано сутринта сложи си раничата и тръгнахме. Като влезна в градинката се извика "Аз съм Емо" и беше засмян до уши :) Госпожите така му се радваха на фона на ревливите дечица. Медецинската сестра, която ги преглежда сутрин ми каза, че той е "студента" на групата, толкова е самостотелен, сам яде преоблича се и се заиграва, и това е благодарение на наученото от детските ясли. Защото децата в неговата група, които не са ходили на ясли, плачат и са доста неориентирани. Сега всеки ден имат занимания, рисуват, лепят картинки, пеят песни и започнаха и народните танци, на които го записахме. Когато се прибере вечер ни разказва как е протекъл денят му. Мисля, че детските заведения много помагат за развитието на нашите деца. Така те стават по самостоятелни и решителни. А и има голяма разлика в самочувствието на деца, които посещават детски градини или ясли и тези, за които се грижат майките им. Хиляди благодарности за персонала в детските заведения, който се грижи за децата ни.