Майките отговарят на 300 въпроса дневно
Британските майки отговарят на повече въпроси на децата си за един час, отколкото Дейвид Камерън по време на изслушванията на премиера в парламента....
Планиране
Бременност
Бебе
Дете до 7 години
Дете над 7 години
Британските майки отговарят на повече въпроси на децата си за един час, отколкото Дейвид Камерън по време на изслушванията на премиера в парламента....
Макар повечето бащи да не го признават пред нас, те смятат, че майките сме вредни за възпитанието на децата. Но тъй като са прекалено заети с някои жизненоважни дела като: 1. работа, която им носи пари и шанса да се нарекат „баща на столетието”, 2. развиване на логиката и бързината на реакциите с помощта на съвременни научни средства (електронни игри) и 3. упражнения в тренировъчната зала, където стават твърди като скала, то ние, майките сме удостоени с честта да се грижим за най- милото им – децата. Свещеният им бащински дълг непрестанно ги кара да ни държат под око и своевременно да се намесват във възпитателния процес.
Какво толкова правим неправилно?! Били сме непоследователни в поведението си – наказваме малкото и минута след това жално го прегръщаме, говорили сме с него като с душевно болен, използвайки умалителни названия на думите и сме третирали всяко обелено коляно като първа степен на инвалидност. Хм...
Според мъжете почти всички майки смятаме, че детето ни е лесно чупливо. Иска да кара скейтборд? Добре, но само с по два чифта наколенки, налакътници, накитници и каска, а ако има възможност, и в компанията на дядо или баба за бодигард. Всъщност колко по- добре би било малкото да си поиграе с камиончето. Но на пейката. Защото в пясъчника сигурно има глисти, а в реката – холерна епидемия и пестициди, в гората гъмжи от червеи и бактерии. Надуваемите батути се заринати с обриви и коварни бактерии, а катерушките на детската площадка са осеяни с ръждиви гвоздеи. Кучетата хапят, котките драскат, педофилите целуват, а към автомобилите са прикрепени коси като на асирийските колесници. Най- добре е детето, увито в памучен пашкул.
Тялото е инструмент за познание. А познанието е необходимо за развитието. Не позволявайки не детето да се занимава с нещо, по наше мнение опасно, ние задържаме развитието му и създаваме основите на фобии и комплекси. Детето, което само опознава света, ще стане не само по- опитно, но и по- здраво. Алергиите и вирусите атакуват по- рядко, когато детето е калено. Широкоплещести мъже не се правят с три ката топли дрехи през лятото.
Детето не е научило стихотворението за тържеството? Катастрофа! Апокалипсисът на една ръка разстояние! Всички ще умрем. Спало е на пода половин час? Не си е прибрало играчките? Ах, този малък предател! Как коварно ти забива нож в гърба! Започваш да викаш, да плачеш напевно, не са ти останали здрави нерви, търсиш някой, който да ти влезе в положение... В отговор детето също започва да плаче и вика, че мрази всичко и всички. Ето така се формират неврозите.
Викът – това е крайно средство, което трябва да сплашва децата, които са посегнали към цигарите или са на път да извършат престъпление. Като цяло викането трябва да се използва изключително рядко, а ежедневния укор следва да се изразява с различни средства: студ в гласа и кратки команди. Как разклатената система може да се овладее с думи? Може, след недоволството на съседите.
Излез от дома – направи подарък на малкото. Този принцип е съвършено погрешен, но в никакъв случай рядко срещан. Кукла, топка, нова рокля за Барби, звезди за тавана... Детенцето е жадно за фреш от портокал, обича сладолед и бисквити. Как да не му вземеш?! Е, не! Не. Първо, това е излишно прахосване на пари. Второ - купувани една след друга играчките не носят радост. Играчката трябва да се очаква, да се иска, а не да се материализира в момента, когато се пожелае от детето. Трето – това е пагубен урок за отношението към вещите: те трябва да са много и към тях постоянно да се прибавят нови. И четвърто, изобилието от играчки убива фантазията.
Опитвали ли сте да играете на майки и бащи с фигурки костенурките нинджа? А с Хари Потър на космонавти? Забавно е да откриваш нов смисъл на нещата. Не е задължително детето да има играчки за всяка игра, така фантазията му се убива. А най- хубавите игри – това са спорта и игрите на свеж въздух – футбол, дърпане на въже, гоненица...
Нашето зайче трябва непременно да яде първо, второ и десерт. А след това и още един, за да не умре от глад. Не иска пържолка? А кюфтенце? А пилешки хапки? Е, тогава ще му сложим повечко от картофеното пюре и шишчетата. Една за мама, една за баба... хайде и една за съседката!.. А детето расте едно такова хилаво... като комар... Дами, детето е саморегулираща се система. Неговият организъм знае кога и какво да похапне.
Детето е свободен член на обществото. То има правото да яде предложената му храна сега, на вечеря или за закуска. Това е либерална ценност, която не бива да се отстъпва на никого, даже на любимата мама. Остави детето свободно като албатрос над океана. Огладнее ли, ще потърси храна. Храната - това е ценен опит, също както решенията влияят на живота ни.
Разболее ли се детето, майката бързо иска да използва целия арсенал на медицинската наука: от запад на изток, от традиционното към модерното, плюс клизма и акупунктура. Леля Мима, баба Дора и признатият за народен лечител дядо Чочо от осмия етаж веднага започват консултациите със строги препоръки, които се следват едновременно. Да закрепим ефекта на антибиотика с хомеопатия. Да сварим отвара от лайка. За капак срещаме близка приятелка, която придава завършек на лечението с наставления за тибетски масаж за отпушване на чакрите.
Трудно е да избираш между диагнозите на двама специалисти: хомеопат с апарат на Фол и иглотерапевт, съхранил мъдростта на Изтока. Затова се довери на един лекар. А ако лечението не помогне, обърни се към друг.
Мими от детската градина е счупила на детето количката. Ооо, тя ти завижда, недей да дружиш с нея, не е хубаво да си приятел с такива завистливи хора. А ние ще се оплачем на майка й. Спор няма: майките имат опит и по- добре от децата разбират как стоят взаимоотношенията с другите. Но е по- добре да си спестим консултативната помощ и да не решаваме всичко еднолично.
Нека децата сами се разберат и в борбата да отстояват правото си. Този опит е безценен. А ние само ще им подсказваме от време на време кое е по- добре. Родителите сме съветници, а не боксови треньори. Ние сме аналитици, гласът зад кадър. Дали Левски би станал национален герой, ако майка му създаваше революционни комитети вместо него?
AZ
21.08.2015 02:32
Кой казва, че приспиването трябва да е мъчение и за детето, и за родителите...
Времето навън е идеално за игри на открито. А какво по-хубаво от това да се...
Със сигурност ще организираш по-добре и режима на детето, ако се ръководиш от...
От ранно детство приучавай детето на необходимите хигиенни навици - те са важни...
Човешката памет е способна да съхранява огромни количества информация. А...
Всяка мама започва в един момент да си задава въпроса: кога трябва да започна...
Ръстът и теглото на детето са от значение за неговото здраве. Затова не...
Тонзилит е остро възплание на сливиците, предизвикано от вирусна или...
Как да направите тиквен фенер за Хелоуин? Да направите тиквен фенер за Хелоуин...
Физическото наказание на непослушните деца „Не работи!“.
Учени откриха, че с възрастта вкусът ни става "сложен" и вече успява да оцени...